19 июн. 2008 г., 10:50

Защо ли...

802 0 11

Защо ли

всичко се разбира през нощта...

И колко страшно е сама

илюзията да убиеш.

Но ако само тя ти е останала,

къде ще приютиш живота си...?

В капана на отминалото време

се крият хиляди примамки.

Припомняш си добрите дни,

намираш там любов

и без да знаеш, че денят е лош,

отново я раздаваш.

Приют е нужен на душата ти,

но там, където спреш,

все има някой друг...

Какво все пак ще ти остане -

да молиш Бог

да ти даде прозрение

да различиш

илюзията от доброто...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...