Защо ли...
Защо ли
всичко се разбира през нощта...
И колко страшно е сама
илюзията да убиеш.
Но ако само тя ти е останала,
къде ще приютиш живота си...?
В капана на отминалото време
се крият хиляди примамки.
Припомняш си добрите дни,
намираш там любов
и без да знаеш, че денят е лош,
отново я раздаваш.
Приют е нужен на душата ти,
но там, където спреш,
все има някой друг...
Какво все пак ще ти остане -
да молиш Бог
да ти даде прозрение
да различиш
илюзията от доброто...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
