Защо ли
Защо ли
Защо ли търся сметка от живота,
приятни спомени от миналите дни.
Тъга в душата просто е излишна,
за малко ти със себе си седни.
Да, всеки в душата болка има,
товара често мъчи се и носи сам.
От онзи ден, когато каже мама,
до онзи пак, когато възнесе се там.
Някога си правим равносметка:
дали пък всичко дадох от сърце?
Дали живота изживях в епруветка,
не бях ли в него малко колелце.
Защо ли гордостта да си затриваме,
за тези ли, които мислят ни за врагове.
Нека в сърцата си да акостираме,
в душите да стопим всички ледове.
Отново някога при нас се връщат,
прошка искат за миналите грехове.
Сълзи от болката си ще преглъщат,
сами накрая берем своите плодове.
14.01.2011г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Йотов Todos los derechos reservados