Jan 15, 2011, 5:14 PM

Защо ли

  Poetry » Civic
562 0 0

Защо ли

 

Защо ли търся сметка от живота,

приятни спомени от миналите дни.

Тъга в душата просто е излишна,

за малко ти със себе си седни.

Да, всеки в душата болка има,

товара често мъчи се и носи сам.

От онзи ден, когато каже мама,

до онзи пак, когато възнесе се там.

Някога си правим равносметка:

дали пък всичко дадох от сърце?

Дали живота изживях в епруветка,

не бях ли в него малко колелце.

Защо ли гордостта да си затриваме,

за тези ли, които мислят ни за врагове.

Нека в сърцата си да акостираме,

в душите да стопим всички ледове.

Отново някога при нас се връщат,

прошка искат за миналите грехове.

Сълзи от болката си ще преглъщат,

сами накрая берем своите плодове.

14.01.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...