Защо ли
Защо ли търся сметка от живота,
приятни спомени от миналите дни.
Тъга в душата просто е излишна,
за малко ти със себе си седни.
Да, всеки в душата болка има,
товара често мъчи се и носи сам.
От онзи ден, когато каже мама,
до онзи пак, когато възнесе се там.
Някога си правим равносметка:
дали пък всичко дадох от сърце?
Дали живота изживях в епруветка,
не бях ли в него малко колелце.
Защо ли гордостта да си затриваме,
за тези ли, които мислят ни за врагове.
Нека в сърцата си да акостираме,
в душите да стопим всички ледове.
Отново някога при нас се връщат,
прошка искат за миналите грехове.
Сълзи от болката си ще преглъщат,
сами накрая берем своите плодове.
14.01.2011г.
© Васил Йотов Всички права запазени