21 dic 2006, 20:47

Защо ме критикуват?

  Poesía
730 0 6

Защо всички ме критикуват, че пиша все за тъжни неща,
след като това чувства и иска да изрази моята душа!
Мислех, че в поезията всичко е позволено, дори това
не винаги да се пише за радостта и любовта!

Аз зная, че живота е изпълнен с красота,
че не е само мрак, тъмнина и самота,
че има любов, приятелство и доброта,
които ни заобикалят в света!

П.С.Зная,че повечето ми стихове са тъжни и мрачни,
но те ми хрумват спонтанно!Занапред ще се постарая
да пиша за по-весели неща.Дано тогава не ме критикувате.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Насето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да търсиш критиката, значи да искаш да се научиш да пишеш.
    Поздрав!

  • точно така, Насе!
    пиши си, каквото ти е на душа
  • Благодаря Ви,че сте разбрали какво всъщност имам предвид.Малко се бях отчаяла!
  • Насе, нека ти кажа едно нещо.
    " Когато кажеш истината на умния, той ще те разбере. Глупавия ще те намрази."
    Цитирам по памет. Критиката е един вид истина. От твоят отговор и действия ще си проличи какъв човек си. Пиши за всичко, което ти е на сърцето. А и за това, което ти дава идеи. Успех и поздрави!!!
  • Мила Насе, в критиките няма лошо. В случая ги приеми като стимул, а не като обида,и макар да пишеш за тъжни и мрачни неща, важно е да пишеш от сърце, така че не се старай! Усмивки!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...