21.12.2006 г., 20:47

Защо ме критикуват?

728 0 6

Защо всички ме критикуват, че пиша все за тъжни неща,
след като това чувства и иска да изрази моята душа!
Мислех, че в поезията всичко е позволено, дори това
не винаги да се пише за радостта и любовта!

Аз зная, че живота е изпълнен с красота,
че не е само мрак, тъмнина и самота,
че има любов, приятелство и доброта,
които ни заобикалят в света!

П.С.Зная,че повечето ми стихове са тъжни и мрачни,
но те ми хрумват спонтанно!Занапред ще се постарая
да пиша за по-весели неща.Дано тогава не ме критикувате.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да търсиш критиката, значи да искаш да се научиш да пишеш.
    Поздрав!

  • точно така, Насе!
    пиши си, каквото ти е на душа
  • Благодаря Ви,че сте разбрали какво всъщност имам предвид.Малко се бях отчаяла!
  • Насе, нека ти кажа едно нещо.
    " Когато кажеш истината на умния, той ще те разбере. Глупавия ще те намрази."
    Цитирам по памет. Критиката е един вид истина. От твоят отговор и действия ще си проличи какъв човек си. Пиши за всичко, което ти е на сърцето. А и за това, което ти дава идеи. Успех и поздрави!!!
  • Мила Насе, в критиките няма лошо. В случая ги приеми като стимул, а не като обида,и макар да пишеш за тъжни и мрачни неща, важно е да пишеш от сърце, така че не се старай! Усмивки!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...