Защо всички ме критикуват, че пиша все за тъжни неща,
след като това чувства и иска да изрази моята душа!
Мислех, че в поезията всичко е позволено, дори това
не винаги да се пише за радостта и любовта!
Аз зная, че живота е изпълнен с красота,
че не е само мрак, тъмнина и самота,
че има любов, приятелство и доброта,
които ни заобикалят в света!
П.С.Зная,че повечето ми стихове са тъжни и мрачни,
но те ми хрумват спонтанно!Занапред ще се постарая
да пиша за по-весели неща.Дано тогава не ме критикувате.