13 abr 2011, 20:30
Защо ми беше Ти?
755
0
2
Мисля над въпроса защо ми беше ти ?...
За да опетниш живота ми?...
Да ме накараш да страдам?...
А аз?... АЗ!?...
Допуснах те да видиш голотата ми,
душата си съблякох, като к-ва...
И в замяна... Аз какво получих...
Мъничко надежда...
Много нощи, пълни със сълзи.. и дни, сиви като пепел...
Защо избрах теб, по дяволите?...
Защо се влюбих в онази фалшива усмивка, която стоеше на лицето ти?
Защо мислех, че за миг мога да покоря сърцето ти...
Питам се всеки ден... всеки час... и повтарям... че отговорът е някъде там...
а аз съм толкова близо... но все още не го намирам...
© Елеонора Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Браво харесват ми расъжденията ти.Продължавай все така,но в друга насока хихи
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Използвай благодарността,тя ще промени твоята енергия!Това,за което благодариш искрено се звръща при теб удвоено!"
- Благодаря за всичко, което имах и си замина - така освободи пространство за всичко прекрасно, което получих след него,
благодаря за всичко, което нямах и никога няма да имам, така разбрах, че не е било никога мое и че аз съм имала повече отколкото предполагам..
Благодаря за всичко, което научих, забрави и си припомних – така разбрах за кое си струва да се отделя енергия.
Благодаря за всичката любов, която дадох, защото просто нямах избор, иначе щях да се пръсна на хиляди малки балончета.
Благодаря за всичко - то ме научи на много повече ....
Ако не съжаляваш, че си обичала - то ти ще бъдеш свободна на продължаваш да обичаш, но вече ще имаш силата да избираш колко енергия да раздадеш от себе си
Послепис: Това не е поезия, което виждам.
Искам поезия от теб и ще почакам, не бързай, но се опитай да напишеш наистина нещо добро. Почети то Борис Христов, Александър Геров (Дума), Евтим Евтимов, Станка Пенчева,Ясен Ведрин (Трепетно), Eлисавета Багряна, Н.Гюлев (Обричане), Петър Атанасов - уникален, има един стих който завършва така:
"Но сега да се вкопчим един във друг
и да не мислим за края.
Беше прекрасно дотук!
На пътя лежи запетая..."
Успех!