14 abr 2013, 12:44

Защо на сбогом 

  Poesía » De amor
565 0 2

Защо на сбогом с ръка

докосна тайно свойте устни?

Къде отиде и къде сега

ще да диря стъпките ти пусти!

 

А може би при друг любим

нощта те скри и те отнесе

и звездният далечен дим

до мен проплака като есен.

 

Градът е шеметно голям,

в света безброй са градовете,

но аз съм като призрак ням,

в който стенат ветровете.

 

И мисля си през тъжен смях,

дали на времето в пороя

такваз, каквато те видях,

пак ще те видя неспокоен…

 

И ти докоснала с ръка

усмихнати  и странни устни,

отново в звездната река

крило до мене ще отпуснеш.

 

 

 

 

 

 

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??