Защо на сбогом
720
0
2
Защо на сбогом с ръка
докосна тайно свойте устни?
Къде отиде и къде сега
ще да диря стъпките ти пусти!
А може би при друг любим
нощта те скри и те отнесе
и звездният далечен дим
до мен проплака като есен.
Градът е шеметно голям,
в света безброй са градовете,
но аз съм като призрак ням,
в който стенат ветровете.
И мисля си през тъжен смях,
дали на времето в пороя
такваз, каквато те видях,
пак ще те видя неспокоен…
И ти докоснала с ръка
усмихнати и странни устни,
отново в звездната река
крило до мене ще отпуснеш.
© Валентин Миленов All rights reserved.
