Защо не пиша за любов
Все ме питат: Защо не пишеш за любов,
нали поезията за това е,
за този най-висш благослов,
който Бог на човеците дал е?
Как да пиша, като сърцето
от години изцяло е заето
само от майчината любов –
тя за мен е единствен благослов.
Отдавна вече не помня какво е
да живееш с копнеж и вълнение,
да мислиш за другия като за нещо свое,
да го очакваш с нетърпение.
Години минаха във самота,
душата ми е като изметена.
Все мислех си – ех, срамота,
на тез години да съм вплетена
във връзка с друг мъж. Непристойно
е, с деца и внуци, я достойно
да си живея старините.
И тъй минаваха си дните
без аз дори да забележа как
душата ми изсъхна в мрак,
не може даже да се развълнува,
камо ли в щастие да плува.
Суха е, мъртва и безплодна,
едничка жилка благородна,
светла и жива в нея остава –
любов на родните си да раздава.
Не знам дали да съжалявам,
явно за поезия любовна не ставам.
Когато изворът пресъхне
душата може само да въздъхне.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados
