Защо не пиша за любов
Все ме питат: Защо не пишеш за любов,
нали поезията за това е,
за този най-висш благослов,
който Бог на човеците дал е?
Как да пиша, като сърцето
от години изцяло е заето
само от майчината любов –
тя за мен е единствен благослов.
Отдавна вече не помня какво е
да живееш с копнеж и вълнение,
да мислиш за другия като за нещо свое,
да го очакваш с нетърпение.
Години минаха във самота,
душата ми е като изметена.
Все мислех си – ех, срамота,
на тез години да съм вплетена
във връзка с друг мъж. Непристойно
е, с деца и внуци, я достойно
да си живея старините.
И тъй минаваха си дните
без аз дори да забележа как
душата ми изсъхна в мрак,
не може даже да се развълнува,
камо ли в щастие да плува.
Суха е, мъртва и безплодна,
едничка жилка благородна,
светла и жива в нея остава –
любов на родните си да раздава.
Не знам дали да съжалявам,
явно за поезия любовна не ставам.
Когато изворът пресъхне
душата може само да въздъхне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени
