21 oct 2006, 9:15

Защо не се научих

  Poesía
948 0 10

Защо не се научих да те мразя

можеше и да не ме боли.

Но не! Аз трябваше да те запазя

и скрия пак дълбоко в себе си.

 

Защо не се научих да забравям

и да не търся твоите очи

а мислите от тръни изтъкани

раздират нови кървави следи.

 

Защо не се научих да прощавам

за твоето безумно бягство

към теб да тичат мислите оставям

помни че обичта ни е богатство.

 

Едва ли някога ще се науча

всъщност не искам да го правя -

Обичам те!..едва ли е заразно..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...