21.10.2006 г., 9:15

Защо не се научих

945 0 10

Защо не се научих да те мразя

можеше и да не ме боли.

Но не! Аз трябваше да те запазя

и скрия пак дълбоко в себе си.

 

Защо не се научих да забравям

и да не търся твоите очи

а мислите от тръни изтъкани

раздират нови кървави следи.

 

Защо не се научих да прощавам

за твоето безумно бягство

към теб да тичат мислите оставям

помни че обичта ни е богатство.

 

Едва ли някога ще се науча

всъщност не искам да го правя -

Обичам те!..едва ли е заразно..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....