Защо не се научих да те мразя
можеше и да не ме боли.
Но не! Аз трябваше да те запазя
и скрия пак дълбоко в себе си.
Защо не се научих да забравям
и да не търся твоите очи
а мислите от тръни изтъкани
раздират нови кървави следи.
Защо не се научих да прощавам
за твоето безумно бягство
към теб да тичат мислите оставям
помни че обичта ни е богатство.
Едва ли някога ще се науча
всъщност не искам да го правя -
Обичам те!..едва ли е заразно..
© Зл Павлова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
