Защо повярвах?

31 jul 2009, 17:06

Poesía » De amor

798 0 2

Не вярвам в чудеса, а дали ги има,
помня, бе по Коледа в студена зима.
Стоплих се, но вътрешно-душевно
спомням си - да! Беше тъй вълшебно...

Не вярвах в чудеса, но май ги има,
запознахме се по Коледа в студена зима.
Не подарък, а истинска, сбъдната мечта,
но какво ли за нас съдбата начерта?

Повярвах в чудеса, казах си, че има,
това за мене беше най-топлата ми зима
и в нощите студени аз намирах топлина,
макар далече виждах красива светлина.

Но ето, че сега мина и тази зима,
а със зимата и ти от мене си замина.
Седя си тук и питам се сега
защо повярвах в тези чудеса?

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

adjo (А.А.)

2014-03-27T03:06:25+02:00

Хей....Зимите идват и си отиват, любовите също, но Животът продължава.А това е най-голямато чудо!
carry (Михаела)

2009-07-31T17:46:29+03:00

Красиво...