Защо повярвах?
Не вярвам в чудеса, а дали ги има,
помня, бе по Коледа в студена зима.
Стоплих се, но вътрешно-душевно
спомням си - да! Беше тъй вълшебно...
Не вярвах в чудеса, но май ги има,
запознахме се по Коледа в студена зима.
Не подарък, а истинска, сбъдната мечта,
но какво ли за нас съдбата начерта?
Повярвах в чудеса, казах си, че има,
това за мене беше най-топлата ми зима
и в нощите студени аз намирах топлина,
макар далече виждах красива светлина.
Но ето, че сега мина и тази зима,
а със зимата и ти от мене си замина.
Седя си тук и питам се сега
защо повярвах в тези чудеса?
© Владимир Стефанов All rights reserved.
