Защо приятелите не са вечни

Poesía » Filosófica

705 1 6

За тях в огъня съм влизал -

с рани в душата съм излизал...?

За тях от сърце съм давал -

дар - разочарование съм получавал...?

За тях работа съм вършел -

с отплатата сълзи съм бършел...?

...и постоянно да им клатиш феса -

приятелството го движи интереса!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Qndov (Никола Яндов)

Радвам се, че истината ти е харесала, Кате! Бъди жива и здрава.

2020-08-22T22:37:12+03:00
troia (Катя Иванова)

Добре казано. Хареса ми.

2020-08-21T19:49:46+03:00
Qndov (Никола Яндов)

Приятелите отначало са много, после намаляват и накрая се броят на едната ръка или въобще ги няма. Благодаря за откровеността и радвам се, че ти е харесал стиха, Надежда!

2020-06-19T18:28:14+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Аз вече нямам такива. Отказах да се вписвам, да се превивам, да съм удобна...И при първата буря плъховете да напускат кораба. Хубав стих!

2020-06-19T18:08:58+03:00
Qndov (Никола Яндов)

Благодаря за коментара ви, момичета! Бъдете живи и здрави!

2020-06-19T17:54:07+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0