19.06.2020 г., 0:28

Защо приятелите не са вечни

699 1 6

                                За тях в огъня съм влизал - 

                                с рани в душата съм излизал...?

               

                                За тях от сърце съм давал - 

                                дар - разочарование съм получавал...?

                      

                                За тях работа съм вършел - 

                                с отплатата сълзи съм бършел...?

                    

                                ...и постоянно да им клатиш феса - 

                                приятелството го движи интереса!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че истината ти е харесала, Кате! Бъди жива и здрава.
  • Добре казано. Хареса ми.
  • Приятелите отначало са много, после намаляват и накрая се броят на едната ръка или въобще ги няма. Благодаря за откровеността и радвам се, че ти е харесал стиха, Надежда!
  • Аз вече нямам такива. Отказах да се вписвам, да се превивам, да съм удобна...И при първата буря плъховете да напускат кораба. Хубав стих!
  • Благодаря за коментара ви, момичета! Бъдете живи и здрави!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...