Qndov (Никола Яндов)
402 663
19.06.2020 г., 0:28 ч.

Защо приятелите не са вечни 

  Поезия » Философска
471 1 6

                                За тях в огъня съм влизал - 

                                с рани в душата съм излизал...?

               

                                За тях от сърце съм давал - 

                                дар - разочарование съм получавал...?

                      

                                За тях работа съм вършел - 

                                с отплатата сълзи съм бършел...?

                    

                                ...и постоянно да им клатиш феса - 

                                приятелството го движи интереса!

© Никола Яндов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че истината ти е харесала, Кате! Бъди жива и здрава.
  • Добре казано. Хареса ми.
  • Приятелите отначало са много, после намаляват и накрая се броят на едната ръка или въобще ги няма. Благодаря за откровеността и радвам се, че ти е харесал стиха, Надежда!
  • Аз вече нямам такива. Отказах да се вписвам, да се превивам, да съм удобна...И при първата буря плъховете да напускат кораба. Хубав стих!
  • Благодаря за коментара ви, момичета! Бъдете живи и здрави!
  • Защото се променяме, променят се житейските ситуации и обстоятелства, губим, печелим... Интерес, подкрепа, каквото и да е, ако е взаимно, значи е! Акое се чувстваш използван - решаваш си проблема!

    Плюс - минус, теглиш - мериш, с всичко е така. И със семейството, и с любовта.
Предложения
: ??:??