Защо приятелите не са вечни

Poetry » Philosophical

698 1 6

За тях в огъня съм влизал -

с рани в душата съм излизал...?

За тях от сърце съм давал -

дар - разочарование съм получавал...?

За тях работа съм вършел -

с отплатата сълзи съм бършел...?

...и постоянно да им клатиш феса -

приятелството го движи интереса!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Qndov (Никола Яндов)

Радвам се, че истината ти е харесала, Кате! Бъди жива и здрава.

2020-08-22T22:37:12+03:00
troia (Катя Иванова)

Добре казано. Хареса ми.

2020-08-21T19:49:46+03:00
Qndov (Никола Яндов)

Приятелите отначало са много, после намаляват и накрая се броят на едната ръка или въобще ги няма. Благодаря за откровеността и радвам се, че ти е харесал стиха, Надежда!

2020-06-19T18:28:14+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Аз вече нямам такива. Отказах да се вписвам, да се превивам, да съм удобна...И при първата буря плъховете да напускат кораба. Хубав стих!

2020-06-19T18:08:58+03:00
Qndov (Никола Яндов)

Благодаря за коментара ви, момичета! Бъдете живи и здрави!

2020-06-19T17:54:07+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0