Ако можеше със сълзи да те върна такъв, какъвто бе преди,
бих изплакала очите си...
Ако можеше с молби да бъдеш, какъвто бе преди,
бих те молила цял живот и след смъртта дори...

Обичах те, ти беше мой приятел
Бе най-прекрасния човек за мен,
на тайните ми бе пазител,
бе слънцето на моя ден...

За всяка моя болка ти намираше цяр -
споделях ти всичко отначало до край.
На чувствата и сърцето ми бе господар
и така се промени, та никой не можеше да те познай.

Казваше, че ме обичаш, че всичко съм за теб,
а после нещо стана, защо така се промени?
Сърцето ти сякаш бе спряло и се бе сковало в лед:
с държанието си толкоз силно ти ме нарани...

Без теб сега не зная как ще продължа,
кой ще бъде моята утеха.
и иска ми се силно да крещя,
за да спра болката и да си върна пак смеха!