Защо се разплаках, когато дойде? Нали съм щастлива, защо пак сълзя? От щастие се усмихвам, не ми се реве. А сега напомням дъжд, напукващ леда. Защо ми се къса сърцето, кажи? Усещам ръката ти и знам, че ще липсва. След ден или два, даже месец почти, ти пак ще си тръгнеш и аз ще съм никоя. Затова май се разплаках. То пак е от болка. От твоята липса в моето бъдеще страшно. Защото те искам, плашещо много, а знам, че съм само за твоето ''картко''. И не бягаш от мен. Ти просто си тръгваш. С лека усмивка и малко тъга. Дори не ти липсвам... мъничко нужна... не съм ти дори троха в любовта. Недей да се връщаш! Излез от живота ми! Исках те в него, но много болиш. Още едно твое завръщане (копка в сърцето ми) и то ще се пръсне в лицето ти... ... Ти много болиш! | ||
© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados