Apr 7, 2008, 8:22 PM

Защо се разплаках, когато дойде? (Ти много болиш)

  Poetry
1K 1 3
Защо се разплаках, когато дойде?
Нали съм щастлива, защо пак сълзя?
От щастие се усмихвам, не ми се реве.
А сега напомням дъжд, напукващ леда.

Защо ми се къса сърцето, кажи?
Усещам ръката ти и знам, че ще липсва.
След ден или два, даже месец почти,
ти пак ще си тръгнеш и аз ще съм никоя.

Затова май се разплаках. То пак е от болка.
От твоята липса в моето бъдеще страшно.
Защото те искам, плашещо много,
а знам, че съм само за твоето ''картко''.

И не бягаш от мен. Ти просто си тръгваш.
С лека усмивка и малко тъга.
Дори не ти липсвам... мъничко нужна...
не съм ти дори троха в любовта.

Недей да се връщаш! Излез от живота ми!
Исках те в него, но много болиш.
Още едно твое завръщане (копка в сърцето ми)
и то ще се пръсне в лицето ти...
...
Ти много болиш!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...