7 апр. 2008 г., 20:22

Защо се разплаках, когато дойде? (Ти много болиш)

1.1K 1 3
Защо се разплаках, когато дойде?
Нали съм щастлива, защо пак сълзя?
От щастие се усмихвам, не ми се реве.
А сега напомням дъжд, напукващ леда.

Защо ми се къса сърцето, кажи?
Усещам ръката ти и знам, че ще липсва.
След ден или два, даже месец почти,
ти пак ще си тръгнеш и аз ще съм никоя.

Затова май се разплаках. То пак е от болка.
От твоята липса в моето бъдеще страшно.
Защото те искам, плашещо много,
а знам, че съм само за твоето ''картко''.

И не бягаш от мен. Ти просто си тръгваш.
С лека усмивка и малко тъга.
Дори не ти липсвам... мъничко нужна...
не съм ти дори троха в любовта.

Недей да се връщаш! Излез от живота ми!
Исках те в него, но много болиш.
Още едно твое завръщане (копка в сърцето ми)
и то ще се пръсне в лицето ти...
...
Ти много болиш!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ТтТтТтТтТ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...