Защо се върна ти, любов голяма?
Защо искрата отново запали?
Защо любовта ми изрови
от тъмнината на моето сърце?
Бях се примирила, че вече те няма...
че ги няма очите ти, в които гледах с толкова любов,
че я няма усмивката,
която ми даваше сили да живея, че те няма...
Научих се да живея
само със спомените и мечтите за теб...
Но в онзи мрачен и дъждовен ден,
ти дойде и тихичко и плахо седна ...