Защо се върна
Защо искрата отново запали?
Защо любовта ми изрови
от тъмнината на моето сърце?
Бях се примирила, че вече те няма...
че ги няма очите ти, в които гледах с толкова любов,
че я няма усмивката,
която ми даваше сили да живея, че те няма...
Научих се да живея
само със спомените и мечтите за теб...
Но в онзи мрачен и дъждовен ден,
ти дойде и тихичко и плахо седна
на отсрещното сепаре.
Тогава сърцето ми лудо заби,
защото видя момчето, на което то принадлежи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Всички права запазени