Защо се върна
Защо искрата отново запали?
Защо любовта ми изрови
от тъмнината на моето сърце?
Бях се примирила, че вече те няма...
че ги няма очите ти, в които гледах с толкова любов,
че я няма усмивката,
която ми даваше сили да живея, че те няма...
Научих се да живея
само със спомените и мечтите за теб...
Но в онзи мрачен и дъждовен ден,
ти дойде и тихичко и плахо седна
на отсрещното сепаре.
Тогава сърцето ми лудо заби,
защото видя момчето, на което то принадлежи...
© Симона All rights reserved.