Посвещавам на МНЧ, niku98, mimka.1, Venecia.1, ro6ka, Петър.1, Чочев 5, Nanio98, ...
Сребреят нашите коси -
поредното сме поколение...
А млади още сме души,
орисани тъй, по рождение.
Мечтаем... по-добрия ден
да стигнем някъде из Космоса...
Във водоема ограден
към океани търсим протоци...
С каяк, полюшван без гребла,
преследваме щастливо случване
и веем скъсани платна...
Порода "предани" сме кучета.
Мечтата ни не остаря
и все към нея ни е тягата,
и същността ни оцеля
след цял живот опожаряване...
Защо сме в този странен свят,
не проумяхме... Не разбрахме
дали е просто суета
или е кармична безвъзвратност...
© Елена Гоцева Todos los derechos reservados
Има и такива дни...
Важното е да се движим... напред и нагоре... кой както го разбира 😊