Ена (Елена Гоцева) Ена (Елена Гоцева)
19 500
Mar 28, 2019, 6:00 PM

Защо сме...

1.4K 5 16

                                        Посвещавам на МНЧ, niku98, mimka.1, Venecia.1, ro6ka, Петър.1, Чочев 5, Nanio98, ...

 

 

 

Сребреят нашите коси -

поредното сме поколение...

А млади още сме души,

орисани тъй, по рождение.

 

Мечтаем...  по-добрия ден

да стигнем някъде из Космоса...

Във водоема ограден

към океани търсим протоци...

 

С каяк, полюшван без гребла,

преследваме щастливо случване

и веем скъсани платна...

Порода "предани" сме кучета.

 

Мечтата ни не остаря

и все към нея ни е тягата,

и същността ни оцеля

след цял живот опожаряване...

 

 

Защо сме в този странен свят,

не проумяхме... Не разбрахме

дали е просто суета

или е кармична безвъзвратност...

 

                                 

   

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Благодаря ти, Йордан!
    Има и такива дни...
    Важното е да се движим... напред и нагоре... кой както го разбира 😊
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Благодаря ти, Гавраил! Съвсем си прав. Аз толкова думи употребих, а ти го закова с три думи
    Ша са гръмна
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Винаги ще си задаваме такива въпроси,защото за тях сме създадени.
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Благодаря ти, Кети!
    Пожелавам ти много мечти!
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Много сме си хубави, най-вече защото сме духовно поколение! И още мечтаем!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0