30 oct 2011, 13:25

Защо, Съдба...

1.3K 0 1

Как искам аз да хвърля ръкавица на Съдбата,

да я попитам как измерва нашите грехове.

Защо понякога е тъй жестока

и мачка безпощадно нашите души?

 

Уж раждаме се равни и всекиму е даден шанса да живее,

тогава как се случва тъй, че в наши дни

едни по-зле са от кучета бездомни,

а други къпят се в охолство и пари?

 

Едва ли толкова са тежки греховете им,

че даже хляб да купят нямат с какво

и няма как такива праведници да са другите,

които имат всичко що купува се с пари.

 

Не зная аз защо така устроен е животът,

как може всичко да промени,

така че с достойнство съхранено

по пътя земен да вървим.

 

Изгубихме човешкия си облик,

превърнахме се в сенки на достойния човек

и не разбирам как Съдбата с безразличието свое

неправдите узаконява в този свят.

 

Защо родили сме се, щом не можем

човешкото у себе си да съхраним,

защото само мрак и болка,

и страх за утрешния ден изпълват нашите души.

 

Ей, ти, Съдба, май вързани са ти очите

и греховете теглиш слепешком

или наистина са непростими

направените грехове от нас?

 

Дано, Съдба, в теб да се намери

частица милост за човешкия ни род

и шанс човекът да получи

с достойнство да завърши земния си път…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...