Защо трябваше да свикна с теб:((

Свикнах с теб
да живея и дишам.
Свикнах до теб
да се будя и да тичам...
Свикнах с лицето ти,
с усмивката, ръцете ти...
Свикнах с устните, душата, сърцето ти...
Свикнах сутрин изгрева да гледам,
вплела ръка в твоята...
Свикнах вечер залеза да гледам,
със сърце, туптящо до твоето...
Аз бях душата, спяща до твоята,
ти бе усмивката, галеща моята...
Толкова много неща
правехме заедно...
Толкова много нощи
прекарах в прегръдката ти топла...
Толкова мили думи
изричахме, прекосявайки безброй прашни друми...
Толкова щастие изпитахме,
толкова мечти общи имахме...
Сега си далеч, на голямо разстояние...
Но още усещам твоето сладко обаяние,
още чувствам ръцете ти...
Още мисля за очите ти...
Очите ти - две птици,
гонещи безкрая...
Заедно с тях, открих аз Рая,
а в него сме ти и аз,
ние сме неразделно цяло,
ние сме "нас"!
Небесното огнено тяло,
пари ни с лъчите си,
а аз те гледах с очите си
как сълза една пророни
при раздялата ни...
Заплака, както вятъра листата рони...
Как искам всяка секунда
да си до мен...
Как искам да целуваш само мен...
Да обичаш само мен,
както аз обичам теб...
Но знам,
че любовта от разстояние боли,
боли да обичаш другия,
а той да не е до теб...
Мразя деня, в който си тръгнах...
Проклинам деня, в който гръб ти обърнах...
По пътя си напред тайно се обръщах,
и насълзените ти очи поглеждах...
Болеше ме отвътре...
Виждах само теб и нашите места,
плаках... Без глас скимтях...
От мъка вътрешно се топях...
Не можех да се върна...
Време беше да си замина,
нашия Рай измина,
Ада мой се завърна...
От нежна, ангелска светлина,
се върнах в своята мрачна, огнена долина...
Сърцето ми трептеше,
силно ме болеше...
Сякаш плачеше,
плачеше като малко дете...
Ръцете ми трепнаха, и двете...
Сега за теб останаха ми само спомени,
две снимки и пак горчиво сладки спомени...
Ще чакам с трепет следващата ни среща,
знам, ще е като първата... така гореща...
Още малко остава... За всички малко,
но за мен е много...
Искам...
Искам да заспя дълъг сън!
И да се събудя чак когато сняг вали навън...
Да се събудя в деня на Нашата среща...
Искам пак в тебе нежно да се сгуша,
искам пак да те целуна,
да заспя кротко до теб...
Пак сърцето ми да преобърнеш,
в щастливо момиче пак да ме превърнеш...
Още малко остава, мило мое момче,
още малко и ще сме заедно...
Почакай и пак ще сме едно!