Защо в Ангар талантът се изгуби
В гората има пътче за поети.
Край него дъб.
Хралупа в него свети.
От нея катеричка се подава,
и на поетите късметчета раздава.
Премина Райсън
и почука със бастуна.
Изскочи катеричка като струна.
Веднага го позна, че е поет,
и му подаде пликче със късмет.
Отвори плика Райсън и зачете:
“Ще пишеш за снега, за дъждовете,
за слънцето, луната, ветровете ...
И този свят, и онзи ще опишеш,
но нямаш право за любов да пишеш!”
“Наистина, какъв богат късмет!
Но струва ми се, нещо не е в ред –
не може за любов да се не пише!
Престане ли да пише за любов,
поетът за ковчега е готов! …”
И Райсън продължи.
И като се огледа,
един човек край пътчето съгледа.
На нисък гладък пън Ангар седеше,
късметче във ръцете си държеше
и в погледа му мъка се четеше.
- Ангаре, ти защо така въздишаш?
- Късметът ми е за любов да пиша.
А аз съм вече стар – макар и с ум,
но нямам като тебе твърд бастун!
Ако тепърва за любов запея –
дори кокошките ще ми се смеят!
- Ангаре, нека се обединим –
късметите си да си разменим …!
- Вземи късмета – даром ти го давам!
Аз с друго хоби ще се занимавам!
Затуй сега е Райсън баш поета –
защото в него има два късмета!
А у Ангар талантът се изгуби
и няма никога да се пробуди.
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много ми хареса! Благодаря! -
Това за усмивката на българката много ми хареса! На българката и тъгата й е много красива, и тъгата много й отива.
Но Червената шапчица не разбрах защо я оплакваш - изглежда нещо което ти си прочела, аз не съм го прочел. На младостта "не й пука от нищо", тя винаги би трябвало да е щастлива. -
Разбира се, че е за поета от родната гора!
"Няма нещо по-слънчево на този свят от усмивката на българката." -
Илко, Ангеле, Румпел и Христо - благодаря ви че прочетохте и за добрите отзиви! Безжичен, наистина ли удоволствие и кеф не е едно и също? Аз ги мислех, че са синоними - ако има разлика, кажи ми!
Благодаря ти за чудесния стих от Есенин, Таня! (Или може би Кате?) Много е песенен Есенин, а за това му стихотворение казват, че било най-хубавото! Но не ми стана ясно Катето за в кое стихотворение казва, че е разпознала поета - в неговото или в моето?
И няма за мъжа по-голямо щастие и по-хубав спомен от това, да е бил в гората с "Червената шапчица"! Стига после да не го прокълнат с:
"Да отидеш със жена в гората
и непроменена да я върнеш,
както е била преди да тръгне!
Ах, дано във камък се превърнеш!" /В.Петкова/. -
По пътечка, през горичка, Катето върви самичка. "Не жалею, не зову, не плачу. Все пройдет, как с белых яблонь дым. Увяданья золотом охваченный,Я не буду больше молодым." И нали си е Червена шапчица, забрави да добави, че и тя в това стихотворение поета разпозна!
-
Прочетох с удоволствие и кеф (не е едно и съшо, нали? )!
-
Типично по "Ангарски". Чудесно е.
-
За много години, Адаш!
Как беше - не се гаси туй, що не гасне...
Светъл поздрав и за двамата! -
ВаняИ, Селвер и Ивон, страхотно благодаря! И на тебе, Йосифова, за идеята - дано имаме случай всички заедно да се почерпим!
И на тебе благодаря, Райсън, че го приемаш с усмивка - впрочем че ще го приемеш така не се съмнявах!
Но не, не за бастуна ти завиждам аз. За друго ти завиждам и нямам обяснение.
"Есть выраженье, смысл его таков:
"Талант рождает множество врагов!"
А ти, след като си безспорен талант, как така всички те харесват и нямаш никакви врагове? -
!По едно голямо "Джони Уокър" имате и двамата от мен!
-
Разсмя ме!Остроумно и духовито!
-
Ангаре,
Благодаря ти за добрата дума.
Прав си, даровит ми е бастуна.
Но който ми завижда баш за него -
давам му го! И ще го целуна!
Омекват колената, че съм дърт,
но във акъла ставам все по-твърд!
И тук ми хрумна интересен хрум:
и Джони Уокър ходи със бастун))) -
Благодаря ти Чародейке, Никка, Розза - че ми приписвате някакъв талант,поне талант стихчетата ми да предизвикват усмивка! И на тебе, дивачке Белла, за хубавото възклицание! И на Плами 6, и на Симеон - че намирате стихчето ми за "готино". Много приятно ми е, че сте почувствали хумора - защото имате чувство за хумор; мисля си, че в това стихотворение много хора не биха го съзрели.
И ти си много права, Ея. Така е!Затова казват, че е най-добре читателят не само да не знае на колко години е поетът, но и как изглежда. И тогава възприема стиховете като написани от човек на възраст и по външност като себе си.
Но не трябва да те учудва, че и възрастни и дори стари хора може да пишат любовни и еротични стихове. Вие това ще го проумеете, когато сами остареете. Причината е, че старее тялото, но не старее душата; а стиховете се пишат с душата. "И какво да я правя сега - тази млада душа във това застаряващо тяло!" - както е написала една поетеса! -
Според мене, талантите са се обединили.Зад това страхотно хумористично стихо, виждам, как наднича Райсъна и подкокуросва Ангар да пише такива готини неща.Сега е ред на Ангар да подкокуроса Райсън и току виж сме прочели най-хубавото любовно стихотворение!
Поздрав и за двама ви! -
Талантът ти е неподправен!
Ти имаш чар!
И смел си ти, Ангар!
-
Готино стихче
-
Ангар, в интерес на истината, смешно ми звучат някои любовни и еротични стихове, писани от хора, надвишили четиридесет и пет годишна възраст. Ако такива зрели люде под съответното стихотворение посочваха годината на създаването му, за да разбера, че са го писали в младежките си години, по положително бих възприела творението им.
Уж любовта нямала възраст, но при мене е така, какво да се прави!?
А твоето стихотворение наистина ме разсмя. Поздрав! -
Съдбата толкова те е накъсметила, че и още да раздаваш!
-
Нямал си талант?Де и аз да нямах като теб Честита нова година много късмет и много стихове за любов да напишеш,та кога любовта е имала възраст...Развесели ме,а повярвай ми изисква се талант да ме разсмееш
-
Забавен и оригинален! И ако на това казваш изгубен талант...
-
Благодаря ти, Ена, ще го чакам! Твоите отзиви винаги са били вдъхновяващи за мене. Браво на тебе, Румяна, не остарявай; и еротиката ти, надявам се, не е само в сънищата. Славяна ти пък ме издигна толкова високо, че свят ми се зави! И твоят смях много ме зарадва, Лили, и твоят отзив - Нина! Всички имате чудесно чувство за хумор!
-
Велик си, човече!
-
Лелееее,ти ни скри шапките...на всичките!Особено на мен-още имам еротични сънища..и хич не ми се ще да остарявам!
-
Хей, няма да си губиш талантите, щото са големи и много тежат
Намерих ти таланта, Ангар, пускам го с "пар авион"
Поздрави!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
