Защо ви е надежда?

13 oct 2022, 7:24

Poesía » De amor, Filosófica

305 1 3

Смъртта не бе облечена със черен плащ

и без кинжал, да ме пореже.

Аз сам осъдих се и бях палач

на мойте глупави копнежи...

Преди да стане твърде късно

за свещ, тамян и опело́,

наум пред дявол се прекръстих,

а Бога го проклех до гроб...

Не диря вече покаяние.

Видях в очите ѝ - не дава прошка.

Изплакал чуждите страдания,

повярвах повече във лошото.

По всичко някак си изглежда,

че в страх четете ми морал.

Към вас изгубих си надеждата

и я заместих със печал...

Понеже върнах се оттам,

на дето тръгнали сте всички,

Дано е Господът със вам,

че хич не можете да се обичате!

От памтивека, че до днес

смъртта е просто неизбежна!

Това е толкоз предвидим процес.

Не знам защо ви е надежда...

Стихопат.

Danny Diester

22.05.2022

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ромашка (Златка Чардакова)

2022-10-14T09:20:28+03:00

Много ми хареса! Дани, пожелавам да си върнеш надеждата. Достатъчно е да се научи да живеем без очаквания.
diesto (Данаил Антонов)

2022-10-13T15:50:50+03:00

Аз засягам темата за надеждата, от която много хора си изграждат очаквания, а всъщност не си мърдат и малкия пръст, за търсеното си щастие... 🙂 Аз лично, надежди не тая. И на това се научава човек.
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-10-13T12:43:29+03:00

Надежда витаги е нужна, въпреки и точно заради многобройните страдания на света!