Защо ви е надежда?
Смъртта не бе облечена със черен плащ
и без кинжал, да ме пореже.
Аз сам осъдих се и бях палач
на мойте глупави копнежи...
Преди да стане твърде късно
за свещ, тамян и опело́,
наум пред дявол се прекръстих,
а Бога го проклех до гроб...
Не диря вече покаяние.
Видях в очите ѝ - не дава прошка.
Изплакал чуждите страдания,
повярвах повече във лошото.
По всичко някак си изглежда,
че в страх четете ми морал.
Към вас изгубих си надеждата
и я заместих със печал...
Понеже върнах се оттам,
на дето тръгнали сте всички,
Дано е Господът със вам,
че хич не можете да се обичате!
От памтивека, че до днес
смъртта е просто неизбежна!
Това е толкоз предвидим процес.
Не знам защо ви е надежда...
Стихопат.
Danny Diester
22.05.2022
© Данаил Антонов All rights reserved.
