diesto (Данаил Антонов)
1039 617
13 окт. 2022 г., 07:24

Защо ви е надежда? 

  Поэзия » Любовная, Философская
304 1 3

Смъртта не бе облечена със черен плащ

и без кинжал, да ме пореже.

Аз сам осъдих се и бях палач 

на мойте глупави копнежи... 

Преди да стане твърде късно 

за свещ, тамян и опело́, 

наум пред дявол се прекръстих, 

а Бога го проклех до гроб... 

Не диря вече покаяние. 

Видях в очите ѝ - не дава прошка. 

Изплакал чуждите страдания, 

повярвах повече във лошото. 

По всичко някак си изглежда, 

че в страх четете ми морал. 

Към вас изгубих си надеждата

и я заместих със печал... 

Понеже върнах се оттам,

на дето тръгнали сте всички, 

Дано е Господът със вам, 

че хич не можете да се обичате! 

От памтивека, че до днес 

смъртта е просто неизбежна! 

Това е толкоз предвидим процес. 

Не знам защо ви е надежда... 

 

Стихопат.

Danny Diester 

22.05.2022

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса! Дани, пожелавам да си върнеш надеждата. Достатъчно е да се научи да живеем без очаквания.
  • Аз засягам темата за надеждата, от която много хора си изграждат очаквания, а всъщност не си мърдат и малкия пръст, за търсеното си щастие... 🙂 Аз лично, надежди не тая. И на това се научава човек.
  • Надежда витаги е нужна, въпреки и точно заради многобройните страдания на света!
Предложения
: ??:??