Защо всеки гледа в очите ми?

След уморителния ден

погледите пак са върху мен.

Всеки втренчено гледа моите сълзи,

всеки иска нещо да промълви.

Не са свикнали хората – да, знам...

Предпочитат да гледат кичозния свят,

който е непоносимо голям.

Вече няма искри в очите им, които да трептят.

Свят, преоблечен във лъжа,

Свят, криещ всички истини,

свят, в който аз не мога да продължа

да гледам как разкъсват душите ни.

Тук няма кой да стисне твоята ръка,

няма кой да ти помогне сега.

„Оправяй се сам!” ще чуеш отвсякъде

и бавно, бавно ще падаш нанякъде...

Ще останеш без сили да продължиш,

няма да можеш и дума да промълвиш,

няма да имаш опора,

за която да се прикрепиш.

Ето защо сега всички гледат мен,

разказвам самите истини в този ден.

Нима е престъпление да си призная?

Дали има демокрация – не зная!