5 нояб. 2009 г., 14:34

Защо всеки гледа в очите ми?

560 0 0

Защо всеки гледа в очите ми?

 

След уморителния ден

погледите пак са върху мен.

Всеки втренчено гледа моите сълзи,

всеки иска нещо да промълви.

 

Не са свикнали хората – да, знам...

Предпочитат да гледат кичозния свят,

който е непоносимо голям.

Вече няма искри в очите им, които да трептят.

 

Свят, преоблечен във лъжа,

Свят, криещ всички истини,

свят, в който аз не мога да продължа

да гледам как разкъсват душите ни.

 

Тук няма кой да стисне твоята ръка,

няма кой да ти помогне сега.

„Оправяй се сам!” ще чуеш отвсякъде

и бавно, бавно ще падаш нанякъде...

 

Ще останеш без сили да продължиш,

няма да можеш и дума да промълвиш,

няма да имаш опора,

за която да се прикрепиш.

 

Ето защо сега всички гледат мен,

разказвам самите истини в този ден.

Нима е престъпление да си призная?

Дали има демокрация – не зная!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ххх Ххх Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...