13 nov 2009, 23:33

... Защото 

  Poesía » De amor
1403 2 14

... Защото ти ме сриваш от основи.

Да, сриваш ме със своите очи.

И аз те съзерцавам и се моля

цял живот това да продължи.

Цял живот в сърце си да усещам

прилива на тази красота,

как ме прекрояваш, пренареждаш,

как от теб олеквам и летя.

 

... Защото ме превръщаш в струна.

Преминеш ли до мен – звъня,

преминеш ли до мене се огъвам

в желание до теб да долепя

ръцете си, душата си и всичко,

цялото ми аз да бъде в теб,

цялата ми обич да проникне,

в младото ти тяло и сърце.

 

... Защото ме взривяваш със усмивка,

разбиваш ме на хиляди ядра

и аз политам в опит да достигна

до устните и всичко онова,

което до полуда ме претегля,

което от възбуда ме руши,

и теб желая - като за последно...

 

Сривай ме и с обич ме гради!

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??