... Защото
... Защото ти ме сриваш от основи.
Да, сриваш ме със своите очи.
И аз те съзерцавам и се моля
цял живот това да продължи.
Цял живот в сърце си да усещам
прилива на тази красота,
как ме прекрояваш, пренареждаш,
как от теб олеквам и летя.
... Защото ме превръщаш в струна.
Преминеш ли до мен – звъня,
преминеш ли до мене се огъвам
в желание до теб да долепя
ръцете си, душата си и всичко,
цялото ми аз да бъде в теб,
цялата ми обич да проникне,
в младото ти тяло и сърце.
... Защото ме взривяваш със усмивка,
разбиваш ме на хиляди ядра
и аз политам в опит да достигна
до устните и всичко онова,
което до полуда ме претегля,
което от възбуда ме руши,
и теб желая - като за последно...
Сривай ме и с обич ме гради!
© Деян Димитров All rights reserved.
