23 dic 2010, 13:49

Защото 

  Poesía » Otra
1000 0 13

Защото все надава ухо и напряга окото,
да чуе и види, за нещо си да поговори,
аз повдигнах душата си мъничко по-нависоко –
в една книга.
Къде по-нагоре?

И защото думите свършват, с тях и животът,
а не можах да оттласна
от земното и от книгите, ето,
аз повдигнах душата с върха на перото –
ръката ми с него да я прикове на небето.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • чародей си ти, приятелю...
    с върха на перото си можеш всичко...
    сърдечно..
  • страхотна идея - да повдигнеш душата с върха на перото!
    поздравления!
  • След стиховете ти остава особено усещане...
  • Хубава Коледа, Райсън!
  • Много хубаво Светли празници, Райсън!
  • Весели празници!!!
  • Поздравления за стойностния стих и весели празници!
  • Повдигнал си я по-нависоко-там където е мъдростта,защото до нея трудно се стига!Но не ми допадна последната строфа-"ръката ми с него да я прикове на небето."Приятелю по-добре е да я споделиш с хората,с нас!!!Защото книгата остава!!!!Светли празници!
  • Оттам нагоре няма накъде вече...
    Браво, Рай!

    Светли Празнични небеса ти пожелавам!
  • !*
  • "аз повдигнах душата с върха на перото –
    ръката ми с него да я прикове на небето."

    Чак до звездите, Райсън!***


  • Поздрав!
  • Думите -
    изречени в последен час
    думи за обич
    и за пътека,
    която води до Любов
    думите - начало и край

    но винаги ги носим в душата си...
    Харесах!
Propuestas
: ??:??