Защото...
Не ме кори, че в стихове те вписвам.
(усмихваш се, дори да го прикриваш)
В ръцете ти потрепва даже листа,
когато ги четеш и се намираш.
Очите ти попиват всяка сричка,
вълнуваш се (макар да гледаш строго).
Защо споделям чувствата си с всички?
Защото те обичам, много, много...
Бих изкрещала го, но, знам, не бива,
вместо това те шепна във куплети.
А думите, разцъфнали щастливо
по листите, достигат, знам, сърцето ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жанет Велкова Todos los derechos reservados
