Не ме кори, че в стихове те вписвам.
(усмихваш се, дори да го прикриваш)
В ръцете ти потрепва даже листа,
когато ги четеш и се намираш.
Очите ти попиват всяка сричка,
вълнуваш се (макар да гледаш строго).
Защо споделям чувствата си с всички?
Защото те обичам, много, много...
Бих изкрещала го, но, знам, не бива,
вместо това те шепна във куплети.
А думите, разцъфнали щастливо
по листите, достигат, знам, сърцето ти.
© Жанет Велкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
