Не ме кори, че в стихове те вписвам.
(усмихваш се, дори да го прикриваш)
В ръцете ти потрепва даже листа,
когато ги четеш и се намираш.
Очите ти попиват всяка сричка,
вълнуваш се (макар да гледаш строго).
Защо споделям чувствата си с всички?
Защото те обичам, много, много...
Бих изкрещала го, но, знам, не бива,
вместо това те шепна във куплети.
А думите, разцъфнали щастливо
по листите, достигат, знам, сърцето ти.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
