28 ago 2013, 0:16

Защото... 

  Poesía » De amor
752 0 10

 

Защото те обичам, съм така –

разчорлена и ведра на закуска,

замислена и тиха на обяд.

И погледът ми все към теб препуска...

 

Защото ме обичаш съм това,

което спира погледите чужди,

което ще разсмее и умрял,

и тъжния за радост ще пробуди.

 

Защото се обичаме сме тук,

където няма злоба и прегради,

където е море и вечно юг

и слетите секунди са награди.

 

Когато сте обичани така,

ще знаете, че щастието го има,

че самотата е от сняг лъжа,

която се топи след зима.

 

...

 

А ти си моето вечно лято...

 

© Ива Милорадова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??