Защото...
Защото те обичам, съм така –
разчорлена и ведра на закуска,
замислена и тиха на обяд.
И погледът ми все към теб препуска...
Защото ме обичаш съм това,
което спира погледите чужди,
което ще разсмее и умрял,
и тъжния за радост ще пробуди.
Защото се обичаме сме тук,
където няма злоба и прегради,
където е море и вечно юг
и слетите секунди са награди.
Когато сте обичани така,
ще знаете, че щастието го има,
че самотата е от сняг лъжа,
която се топи след зима.
...
А ти си моето вечно лято...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Милорадова Всички права запазени
