ЗАЩОТО БЯХ ВЪРТОПЧЕ СВЕТЛИНА

… започнах да се нервя на света, че си мълчи пред моите въпроси –

защо мръсникът трупа куп злата, а нищият пред черквицата проси?

Защо – към едного ако сме зли, дечицата си галим с топли шепи?

Защо се будим с Третите петли – все по-самотни, тъжни и нелепи?

Защо ли мрем в убийствени войни? И ни будалкат с тъпи Covid-кризи?

Защо Животът гнусно опетни във скрина ми Господните две ризи?

Защо – додето пиша стих след стих, до днеска не свъртях едно петаче?

Защо проводих слънцето с „Ап-чих!“, и, като кихнах, взе да ми се плаче?

Защо ли хлътнах в златните руна на своя – тъй отлаган дълго, залез?

Защото бях въртопче Светлина, в което се подписах с показалец.

8 октомврий 2023 г.

гр. София, 19, 00 ч.