10 sept 2007, 11:49

Защото ми е хубаво със теб

  Poesía
1.1K 0 17
Защото ми е хубаво със теб,
сега ще трябва да си тръгна.
Нарамвам сълзите си и няма лек,
със който любовта си да обгрижа.
Не си парцалената кукла,
с която съм си поиграла и захвърлила,
а радост, която с теб съм поделила
и болката, че мене в теб ме няма.
Защото ми е хубаво със теб,
усмихвам се и просто тръгвам.
Проплаква в мене вятърът студен
и чупи клони във сърцето ми.
А как болят от скършеност мечтите
и как тежат в очите ми сълзите...
Ти няма да узнаеш, спестих си думите.
В бездумие погребват се надеждите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...