Защото ми е хубаво със теб
Защото ми е хубаво със теб,
сега ще трябва да си тръгна.
Нарамвам сълзите си и няма лек,
със който любовта си да обгрижа.
Не си парцалената кукла,
с която съм си поиграла и захвърлила,
а радост, която с теб съм поделила
и болката, че мене в теб ме няма.
Защото ми е хубаво със теб,
усмихвам се и просто тръгвам.
Проплаква в мене вятърът студен
и чупи клони във сърцето ми.
А как болят от скършеност мечтите
и как тежат в очите ми сълзите...
Ти няма да узнаеш, спестих си думите.
В бездумие погребват се надеждите.
сега ще трябва да си тръгна.
Нарамвам сълзите си и няма лек,
със който любовта си да обгрижа.
Не си парцалената кукла,
с която съм си поиграла и захвърлила,
а радост, която с теб съм поделила
и болката, че мене в теб ме няма.
Защото ми е хубаво със теб,
усмихвам се и просто тръгвам.
Проплаква в мене вятърът студен
и чупи клони във сърцето ми.
А как болят от скършеност мечтите
и как тежат в очите ми сълзите...
Ти няма да узнаеш, спестих си думите.
В бездумие погребват се надеждите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
