8 dic 2007, 12:39

Защото някъде ме има 

  Poesía » De amor
708 0 15
парнар (Пламен Парнарев) & Djein_Ear (Джейни)

Някъде те има.
И всичко е на мястото си –
прашецът от крилата
на мечтите
посипва
цветовете на дъгата
отсреща.

Защото вятърът
душата ми обгръща
със многоцветието
на дъгата,
защото пазя в дланите си
полъх нежен,
довяващ музика
във тишината.

Целувката има вкус
на обреченост.
И цъфтят слънца
по тротоарите... Защото
някъде те има.
А петлите сънуват в
песните си
утрото. И вечност е,
че някъде те има.

В един вълшебен миг
на поглед влюбен
в светлината.
В сънуването на звездите
и раждането
на зората.

В един само... в един само ден,
даден ми от Господ,
за летене...

Ден само... но пък е красиво
сърцето си да слееш със небето...

Как всичко побелява
в сън.
Прераждам се в копнеж
от старо време.
Защото пак морето
е във мен.
И някъде сред него
теб те има...

Във бялото
на пролет недокосната.
Във синята безкрайност
на небето,
когато със морето слива
очите си от влюбеност.
Защото мен ме има...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??