Защото някъде ме има
парнар (Пламен Парнарев) & Djein_Ear (Джейни)
Някъде те има.
И всичко е на мястото си –
прашецът от крилата
на мечтите
посипва
цветовете на дъгата
отсреща.
Защото вятърът
душата ми обгръща
със многоцветието
на дъгата,
защото пазя в дланите си
полъх нежен,
довяващ музика
във тишината.
Целувката има вкус
на обреченост.
И цъфтят слънца
по тротоарите... Защото
някъде те има.
А петлите сънуват в
песните си
утрото. И вечност е,
че някъде те има.
В един вълшебен миг
на поглед влюбен
в светлината.
В сънуването на звездите
и раждането
на зората.
В един само... в един само ден,
даден ми от Господ,
за летене...
Ден само... но пък е красиво
сърцето си да слееш със небето...
Как всичко побелява
в сън.
Прераждам се в копнеж
от старо време.
Защото пак морето
е във мен.
И някъде сред него
теб те има...
Във бялото
на пролет недокосната.
Във синята безкрайност
на небето,
когато със морето слива
очите си от влюбеност.
Защото мен ме има...
Някъде те има.
И всичко е на мястото си –
прашецът от крилата
на мечтите
посипва
цветовете на дъгата
отсреща.
Защото вятърът
душата ми обгръща
със многоцветието
на дъгата,
защото пазя в дланите си
полъх нежен,
довяващ музика
във тишината.
Целувката има вкус
на обреченост.
И цъфтят слънца
по тротоарите... Защото
някъде те има.
А петлите сънуват в
песните си
утрото. И вечност е,
че някъде те има.
В един вълшебен миг
на поглед влюбен
в светлината.
В сънуването на звездите
и раждането
на зората.
В един само... в един само ден,
даден ми от Господ,
за летене...
Ден само... но пък е красиво
сърцето си да слееш със небето...
Как всичко побелява
в сън.
Прераждам се в копнеж
от старо време.
Защото пак морето
е във мен.
И някъде сред него
теб те има...
Във бялото
на пролет недокосната.
Във синята безкрайност
на небето,
когато със морето слива
очите си от влюбеност.
Защото мен ме има...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
