Защото проникна отвъд
Видя във мен безгрижното дете -
да вярва, че ще полети с мечти-хвърчило
и че животът - щуро захарно петле,
не трябва да остава изядено наполовина.
Видя ме да строя и мой си лунапарк -
не спъвах кончетата там във въртележки,
а всяко беше пуснато на свобода
под дъжд от многоцветен смях-конфети.
Видя девойката с букет от свян -
да разпилява стръкчета по твойто ложе,
които избуяваха в градини с плам
благодарение на мъжкото ти можене.
И вярата ми, че ще променя света -
откакто с кукличките спрях да си играя
и да се спускам през глава с шейна
от най-високото в дъгата та до края ù.
Видя жена с големите ù страхове -
ранена птичка, стреха от безнадеждност,
изпрати доброта да съблазни сърце,
добави честност, всеотдайност, нежност.
Видя ме в целия диапазон-душа -
макар, препатила, да мъчех да се скрия,
прочете между поривите ми в каква
покорна само тебе ще се преродя стихия.
Защото ме(те) обикна(х), затова...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Донова Todos los derechos reservados
